Периферната съдова болест (наричана също периферна артериална болест) се характеризира със сериозни нарушения в кръвообращението на крайниците.
Основната причина за развитието на периферна съдова болест е периферната атеросклероза – формират се плаки, които стесняват или запушват артериите на долните крайници. Същото се отнася и за артериите на сърцето и мозъка. Състоянието се разпознава по нарушения в походката в комбинация с необичайна умора; отпадналост; крампи; болка, която след кратка почивка преминава. Често засегнатите не са диагностицирани, което дава възможност на проблема да се задълбочи. А оставен без лечение, той носи риск от тежки усложнения като загуба на крайник, повишен риск от коронарна и каротидна атеросклероза.
Периферната съдова болест (ПСБ) засяга приблизително 5-12% от населението, мъже и жени. Относителният й дял нараства с напредването на възрастта.
В начален етап най-честото оплакване е болезнен мускулен спазъм (крампа) в ханша, бедрата или прасците при ходене, катерене на стълби, упражнения. Болката обикновено изчезва бързо след преустановяване на дейността. По този начин работещите мускули предупреждават тялото, че не успява да достави необходимото количество кръв към тях. При ПСБ преносът на кръв се затруднява от наличието на по-малки, по-големи плаки или запушване на артериите.
За усложнената форма на заболяването говорят:
- болка в краката, която не изчезва, когато спрете движението;
- рани на краката или пръстите, които не заздравяват или се лекуват много бавно;
- гангрена;
- значителна разлика в температурата на единия крайник в сравнение с другия или с останалата част на тялото.
Класификацията на Фонтейн посочва 4 стадия на развитие на ПСБ:
Стадии
|
Оплаквания
|
Клинична картина
|
ABI ( стъпало-брахиален индекс)
|
I.
|
Начални оплаквания
|
Студени и бледи крака, засилено потоотделяне, нарушена чувствителност
|
0,75-1,0
|
II. IIa IIb
|
Периодично накуцване
|
При покой няма болка.
Болки при ходене над 200 м Болки при ходене под 200 м
|
0,35-0,9
|
III.
|
Болки в състояние на покой
|
Нощно време, болки при ходене до 50 м
|
≥ 0,4
|
IV.
|
Поява на рани
|
Силни болки, язви
|
≥ 0,25
|
Рискови фактори:
-които не можете да контролирате – възраст, пол, фамилна обремененост, възникнало сърдечно-съдово заболяване;
-които можете да контролирате:
1. Тютюнопушене - основен фактор, който увеличава риска 4 пъти спрямо този при непушачите.
2. Наднормено тегло и затлъстяване – крайно препоръчително е да се приложи диета за редуцране на теглото и управление на нивата на холестерола.
3. Захарен диабет – увеличава риска от развитие на ПСБ или други сърдечно-съдови заболявания. Контролът на кръвната захар е от изключително значение.
4. Високо кръвно налягане – важно е стойностите му да се проследяват чрез периодично измерване.
5. Дислипидемия - повишените стойности на холестерола в кръвта. Високият холестерол допринася за натрупване на плаки в артериите, затрудняващо движението на кръвта.
6. Злоупотреба с алкохол.
7. Физическо бездействие – редовната физическата активност увеличава разстоянието, което хората с ПСБ могат да извървят без болка, а също така помага за намаляване на риска от инфаркт и инсулт.
ПСБ се диагностицира при физикален преглед посредством:
- стъпало-брахиален индекс (ABI) - методът сравнява кръвното налягане в крака с това в подмишницата. В норма налягането на глезена спрямо налягането на ръката е с ABI>0.9. При ABI<0,9 може да се регистрира различно по тежест артериално стеснение. При отклонение от нормата се препоръчва:
- измерване на кръвотока – извършва се с доплер, напълно неинвазивно.
Стъпките в лечението при ПСБ включват:
- Медикаментозна терапия.
- Интервенционални методи, включващи балонна дилатация (ангиопластика) и поставяне на стент. И двете процедури са нехирургични и минималноинвазивни. Ангиопластиката се извършва чрез малък разрез на крака или на ръката, през който се вкарва катетър за достигане на проблемната зона. Вътре в артерията се надува малък балон с цел да се коригира налично стеснение или запушване. А за да се осигури траен резултат, на мястото на стеснението може да се имплантира стент - малък мрежест цилиндър. Извършването на тези процедури в долните крайници обикновено е затруднено, т.к. съдовете там са много малки и с усложнен достъп. А дискомфортът за пациента след проведена процедура с достъп през артерия на крака е повишен.
- Хирургическа интервенция – налага се при тежка симптоматика или в случай, че голяма част от артерията на крака е напълно непроходима. Вена или ендопротезен материал може да се използва за "заобикаляне" и пренасочване на кръв към артерия.
Шоково-вълновата терапия е апаратен високотехнологичен подход, при който се въздейства външно, през кожата. В дълбочина към съдовете се изпращат звукови импулси, които мощно повлияват кръвообращението и създават условия за образуване на нови кръвоносни съдове (т.нар. процес неоангиогенеза), които да укрепят и подсилят съществуващата съдова мрежа. Лечението протича по протокол, включващ 6 процедури, всяка с продължителност от около 10-15 минути.
Шоково-вълновата терапия е утвърден в практиката метод и протича:
- без инвазия;
- без придружаващи антиагрегати;
- без риск от кръвонасядания и сини петна;
- бързи и напълно безопасни процедури.
Прегледът в ЛЕЙЗЪР МЕД включва: консултация с кардолог; индекс ABI (стъпало-мишничен индекс).